Пак пресичам среднощни площади,
все към теб, все към теб устремена!
До постелята твоя присядам,

Гръм и мълнии порят нощта,
луд порой разлюля тишината.
Аз нахлувам при тебе с дъжда,

Помниш ли онзи парижки балкон,
надвесен над тясната уличка
с бистрото отсреща със стар грамофон

В сънен унес притихва градът.
Тъмни сенки във мрака се гонят.
Нощни улици глухо мълчат,

Животът ни пиеса е, която
играе се по строги правила –
повтаряли си птиците от ятото