Помниш ли онзи парижки балкон,
надвесен над тясната уличка
с бистрото отсреща със стар грамофон
и с най-романтичната музика?
Помниш ли лудия, eсенен вятър,
заплитащ любовно косите ни
и аромата на циганско лято,
останал до днес във душите?
Помниш ли как денят ни започваше
с капучино и целувки по устните,
а завършваше с дълги, безкрайни разходки
по парижките шумни улици?
Как стояхме до късно във здрача -
аз седнала на коленете ти -
и слушахме онзи стар музикант,
свирещ за дребни монети.
Нощем светлините на свещите
как танцуваха по стените на стаята,
а любовта на целия свят
бе събрана в очите на двама ни.
Помниш ли слънцето, Шанз " Елизе
със хилядите влюбени гълъби?
И "нашето" мъничко кафене
сгушено точно на ъгъла?
Помниш ли...
и по тесните каменни улички
за ръка с теб вървяхме прехласнати,
преживяващи две топли думички...
21.09.2011 16:52
Рядко се среща в блога и жалко, че не е оценена.
Чалгарите са в предните редици на поетичния портал с налудничавите си стихотворения и в портала на изкуството.
Възмутително, но факт!
и по тесните каменни улички
за ръка с теб вървяхме прехласнати,
преживяващи две топли думички...
Прекрасно си го казал, мерси! :)
И аз се радвам да те открия при моите стихове! :)
Рядко се среща в блога и жалко, че не е оценена.
Чалгарите са в предните редици на поетичния портал с налудничавите си стихотворения и в портала на изкуството.
Възмутително, но факт!
Не знам какво да кажа в случая. Радвам се, че стихът ти харесва.