Такава съм, защото съм жена –
променлива, влудяващо различна.
Понякога съм ангелски добра,
понякога на демон заприличвам.

Недей да ме упрекваш,  че безчет
любовни думи мога да повтарям,
а после, по-студена и от лед,
с мълчание от студ  да те изгарям.

Че може днес от гняв да се взривя
и в мене да изригнат сто вулкана,
а  утре - кротка, мила и добра –
да легна аз до мъжкото ти рамо.

И зарад мен  горкото ти сърце
без милост и без жал да е сломено,
а  след това,  с наивност на дете,
да  плача за врабче с крило ранено.

Не ще ме разбереш, не ме вини!
И други преди теб не са успели.
През вековете колко ли жени
духа си буен в мойта кръв са влели!

И в лабиринтите на моята душа,
когато безвъзвратно се изгубиш,
недей, не ме упреквай за това!
Ти сам във мен поиска  да се влюбиш!

Прелестен стих, разкриващ дълбините на загадъчната женска душевност :)

Много ми хареса.Прочетох и други твои стихове.Това е завършено, отвсякъде погледнато,философия- личностно и т.н. .Представи си сега, че това е обратното и "Защото съм мъж" всичко от теб упоменато го прехвърлиш в мъжки род.Ако този прочит го наравиш, като да въздадеш равновесие, значи си завършен творец(лично мнение), ако ли не то това си е един призив за още душевни опрощения.С много добри чувства

Страхотно е и не се нуждае от коментари!!!.............
Моите поздравления!