Постинг
25.10.2010 12:37 -
Ранена
Автор: mvergova
Категория: Поезия
Прочетен: 1795 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 25.10.2010 21:57
Прочетен: 1795 Коментари: 4 Гласове:
5
Последна промяна: 25.10.2010 21:57
Този път ще мълча,
устни здраво ще стисна,
всеки звук ще стая,
всеки зов ще подтисна!
Аз - ранена сърна,
в мрака стена и вия,
ти - палач със кама,
впита в моята шия.
Лепнат капките кръв
върху твоите пръсти,
с луда жажда и стръв
ти до край ме разкъсваш.
Остри думи-стрели
във плътта ми забиваш,
всяка клетка боли,
всичко в мене загива.
Чезне бавно животът
от моите вени,
с топла, бликаща кръв
е нощта напоена.
Ти си тръгваш и сняг
твойте стъпки покрива.
Ти си тръгваш и знаеш,
че това ме убива!
Но до край ще мълча,
нищо няма да кажа,
всеки вик ще стая,
всеки зов ще премажа!
А сърцето в гърдите
аз сама ще изтръгна,
че предател проклет е
и крещи да се върнеш!
1.
анонимен -
Посочете точния си адрес.....
25.10.2010 17:11
25.10.2010 17:11
Цветанов
цитирай1. Сърната не вие.
2. "От гърдите сърцето..." би звучало по-точно.
Ритъм -да. Но... нищо ново...
Дано не сте от "обидчивите"! :)
цитирай2. "От гърдите сърцето..." би звучало по-точно.
Ритъм -да. Но... нищо ново...
Дано не сте от "обидчивите"! :)
vili73 написа:
1. Сърната не вие.
2. "От гърдите сърцето..." би звучало по-точно.
Ритъм -да. Но... нищо ново...
Дано не сте от "обидчивите"! :)
2. "От гърдите сърцето..." би звучало по-точно.
Ритъм -да. Но... нищо ново...
Дано не сте от "обидчивите"! :)
:)
Браво!
цитирай