Тази нощ някой почука
с мокри пръсти по моя прозорец
и помоли ме тихо капчукът,
с глас дъждовен,  да му отворя.

Тъмнината лениво провлачи
меки стъпки към моята стая.
А със нея немирният вятър
се промъкна и ме замая.

С порив нежен и лек ме докосна
с капки дъжд върху моята кожа.
А по устните, сънено-топли,
той дъждовна целувка положи.

И с дихание вятърно каза,
тихо шепнейки моето име -
в този свят тъй голям и безкраен,
мен избрал да му бъда любима.

Със невидима длан ме погали,
със безплътни криле ме обгърна
и в нощта на ръце ме понесе,
силно моето тяло прегърнал.

Над вековни земи и морета,
сред безкрайни гори и пустини,
до далечни звезди и комети,
над поляни и цветни градини.

А накрая със нежна прегръдка
във постелята върна ме леко.
Във ъглите на моята стая
тъмнината се стелеше меко.

Вън потропваше тихо капчукът
по стрехите на  спящите къщи.
А дъждът влюбен шепот донесе -
всяка нощ аз при теб ще се връщам...

Лее се творбата ти, много е чувствена, образна.Дочух потропването на капчука, усетих тишината на сумрака в стаята,достигнах чувство...
Много изящна творба!

Сърдечни благодарности, bizcocho! Поздрави и усмивки!:)